ProZ.com translation contests »
7th ProZ.com Translation Contest: "Sports" » English to Bulgarian » Entry by Alexandra Staneva

Source text in English

Translation by Alexandra Staneva (#4861)

Winters used to be cold in England. We, my parents especially, spent them watching the wrestling. The wrestling they watched on their black-and-white television sets on Saturday afternoons represented a brief intrusion of life and colour in their otherwise monochrome lives. Their work overalls were faded, the sofa cover—unchanged for years—was faded, their memories of the people they had been before coming to England were fading too. My parents, their whole generation, treadmilled away the best years of their lives toiling in factories for shoddy paypackets. A life of drudgery, of deformed spines, of chronic arthritis, of severed hands. They bit their lips and put up with the pain. They had no option but to. In their minds they tried to switch off—to ignore the slights of co-workers, not to bridle against the glib cackling of foremen, and, in the case of Indian women, not to fret when they were slapped about by their husbands. Put up with the pain, they told themselves, deal with the pain—the shooting pains up the arms, the corroded hip joints, the back seizures from leaning over sewing machines for too many years, the callused knuckles from handwashing clothes, the rheumy knees from scrubbing the kitchen floor with their husbands' used underpants.

When my parents sat down to watch the wrestling on Saturday afternoons, milky cardamon tea in hand, they wanted to be enter­tained, they wanted a laugh. But they also wanted the good guy, just for once, to triumph over the bad guy. They wanted the swaggering, braying bully to get his come-uppance. They prayed for the nice guy, lying there on the canvas, trapped in a double-finger interlock or clutching his kidneys in agony, not to submit. If only he could hold out just a bit longer, bear the pain, last the course. If only he did these things, chances were, wrestling being what it was, that he would triumph. It was only a qualified victory, however. You'd see the winner, exhausted, barely able to wave to the crowd. The triumph was mainly one of survival.
Зимите в Англия обикновено бяха студени. Ние, особено моите родители, ги прекарвахме като гледахме борбите. Състезанията по борба, които те гледаха на черно-белите си телевизори в събота следобед, бяха кратък полъх на живот и цвят в иначе едноцветния им и монотонен живот. Работните им дрехи бяха избелели, избеляла бе и покривката на дивана – от години не сменяна, избеляваха, както и спомените им за това, което са били преди да дойдат в Англия. Моите родители и цялото тяхно поколение, пропиляха най-хубавите си години в скучна работа, като се бъхтеха във фабриките за жълти стотинки. Живот на роби, с изкривени гърбове, с хроничен артрит, с напукани ръце. Прехапваха устни и се примиряваха, свикваха с болката. Нямаха друг избор. В умовете си се опитваха да се изключат – да не обръщат внимание на подигравките на работещите до тях, да не се възмущават от наглото кикотене на бригадирите, а, що се отнася до индийките, да не се терзаят, когато съпрузите им удряха плесници. Свиквай и се примирявай с болката, си казваха, справяй се с нея – стрелващите се нагоре по ръцете внезапни болки, разядените бедрени стави, схванатия гръб от навеждането над шевните машини в продължение на много години, загрубелите кокалчета на пръстите, хванали мазоли от пране на ръка, ревматизма в коленете от търкането на пода в кухнята със старите гащи на мъжете си.

В събота следобед, когато родителите ми сядаха с чаша кардамонов чай с мляко да гледат състезанията по борба, те искаха да се забавляват, да се посмеят. Ала искаха, поне веднъж, доброто да победи злото. Искаха напереният, ревящ грубиянин да си получи заслуженото. Молеха се за добрия, който лежеше на тепиха в капана на двойната хватка на лошия. С последни сили добрият здраво го беше сграбчил през кръста и се мъчеше да не се предаде. Ако можеше да издържи още малко, да понесе болката, да издържи рунда. Ако само можеше да направи всичко това, имаше шанс, като се има предвид какъв спорт е борбата, да победи. Въпреки всичко, това беше само една победа от квалификациите. Щяхте да видите победителят, изтощен, който едва може да помаха на тълпата. Триумфът беше най-вече победа, триумф на борбата за оцеляване.