Доколкото имам представа, при натоварените летища ешелонирането на самолетите за кацане се извършва по нива. Когато самолет приближава летището, колкото по-близо е, му се дава нареждане от РВД да се спусне на по-ниска височина и да я поддържа. Когато кацне най-близкият самолет (от най-ниското ниво), следващите слизат с по едно ниво надолу, като на всяко ниво има само по един.

Така, дори и да настъпи забавяне при кацане или друга аварийна ситуация, самолетите могат да кръжат на нивото, на което са, без опасност да се сблъскат и без необходимост да бъдат непрекъснато направлявани от кулата: траекториите им не могат да се пресекат. Вероятно затова стъпаловидното снижаване е предпочитано от диспечерите.

Ако обаче всички самолети захождат с непрекъснато снижаване (continuous descent), при аварийна ситуация трябва да бъде дадено едновременно указание на всички да се разположат в ешелон по височина, отчитайки текущите им координати в трите измерения - което е рязко натоварване за РВД и се повишава рискът от грешки.

Също така предполагам, че разходът на гориво при стъпаловидното снижаване е по-висок, тъй като при всяко достигане на зададено ниво по височина самолетът трябва да се стабилизира на него, което става с увеличаване на тягата на двигателите - за разлика от плавното снижаване, което става при постоянна тяга, докато настъпи моментът за кацане.

Ето един речник, който не съдържа израза от въпроса, но може би ще е полезен: http://mildic.hit.bg/